Част ІІІ

     Събудих се с прилив на енергия. Бях решен да успея. Последните дни интеграцията на Спас нещо не вървеше. В осми клас не успя да процъфти – просто интелектуалното му ниво беше за втори. Научих го на някои елементарни навици и „добрите” думички – да казава „моля”, „благодаря”, „ заповядай”, „ако обичате”и др.

- Добро утро, шефе! – поздрави с още едно от ново научените фрази Карчо – какво ще правиме днес? Ще ме уредиш ли на бачкане?

- Какво можеш да правиш,Спасе? – повдигнах рамене аз – трябва да ти намериме престижна работа. Дай да поразгледаме из нета. Лошото е, че нямаш шофьорска книжка, никакво образование, професия – поне калайджия да беше.

- Фъв затвора бех общак, носех тухли – ухили се с жълтите си редки, развалени и криви зъби Спас. Всеки път като ги видех се сещах, че трябва да го заведа на зъболекар. Възпираше ми това, че няма здравни осигуровки. – може и череши да бера, и нещо друго ... копахме преди на табаните железо... много съм добър с мотика..

- Абе, ти виждал ли си циганин да обработва земя? – не можах да се сдържа от асоциацията, която извика в мен думата „мотика”

- Ти па, шефе, ние циганите обичаме веселбата. Кой ти се занимава със земеделсво? Да има свирня и танци. Това е важното. Ракия да се лее. Па ако откраднеме агънце или яре, може и кокошчица супер ще си изкараме. Веднъж разбих една вила. Откраднах няколко лопати, гребло и коса. Дадох ги на пункта и си купих две ракии и кебапче – с гордост ми заразказва Спас преживелиците си.

Престанах да го слушам. Замислих се. Наистина не бях виждал циганин да обработва земя, да има ранчо, да бъде земевладелец... Отнесох се в мислите си. Къде можех да го уредя да работи... в чистотота, или ... не ми хрумваше нищо ново, а имах желание да му намеря хубава работа да изкарва добри пари,за  да се откъсне от престъпния си начин на живот ... да бъде добър гражданин на страната ни. Искам да си плаща осигуровките, данъците, ипотеката както аз и повечето ми познати. Искам за изкара шофьорска книжка и да се движи по правилника за движение по пътищата. Искам, но не ми го ражда главата как да стане. Писна ми да се чудя, а и той нямаше идея.

- Айде, Карчо, да тръгваме към морето – казах след внезапно прозрение – ще продаваме царевица по плажа. Вземи и акордеон вечер може да свириш по кръчмите.

Следва: С Карчо на море.