www.capital.bg
Светломира Гюрова

"Ако дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Но ако й дължите 100 млн. долара, това е проблем на банката." А ако в тази фраза на легендарния милиардер Джон Пол Гети сменим милионите с трилиони, ще получим доста точно обобщение на ситуацията между САЩ и Китай. Като Вашингтон е в ролята на длъжника, а Пекин e в ролята на банката, която в последните седмици осъзнава колко голям проблем всъщност има.

Свалянето на кредитния рейтинг на Америка и дълговите драми от двете страни на Атлантическия океан изведнъж обърнаха на 180 градуса гледната точка към финансовата симбиоза между първата и втората икономика в света. Съвсем доскоро САЩ се притесняваха, че са прекалено зависими от своя най-голям кредитор, който държи американски облигации за 1.17 трлн. долара. Сега Китай се стресна, че не е много разумно и дори е направо опасно да седи върху толкова огромни доларови активи. И въпреки всички тиради за нов финансов ред и нова резервна валута на мястото на залязващия американски долар Пекин съвсем не изглежда готов да освободи своя юан и да го номинира за наследник.

Размяна на ролите

Всичко това промени и тона в диалога между световната суперсила и изгряващия източен гигант, както пролича при посещението в Пекин на американския вицепрезидент Джо Байдън през седмицата. Нямаше ги обичайните назидателни лекции от страна на Вашингтон за човешките права, Тибет, Тайван и подценения китайски юан. Защото, както отбеляза наскоро съвсем откровено американският държавен секретар Хилъри Клинтън, "как да говориш твърдо с банкера си". А и на сегашния фон би изглеждало по-подходящо, вместо Байдън да притиска китайците за юана, те да го притискат за стабилността на долара.

Наистина домакините в Пекин този път съвсем не бяха в ролята на смъмрения и докачлив ученик. Но и учтиво спестиха на госта си реплики в стилистиката на откровеното злорадство и унищожителните критики, които се изляха в китайските медии около фарса във Вашингтон покрай вдигането на дълговия таван и последвалото сваляне на кредитния рейтинг. Миролюбивото послание след срещите на Байдън в Пекин беше за сътрудничество, общи интереси и общи отговорности.

Вашата валута е наш проблем 

Въпреки официалните любезности тонът в китайските медии - проводници на линията на управляващите в Пекин - е доста по-различен. Миналата седмица държавната агенция "Синхуа" публикува огнен редакционен коментар, в които заклейми "дълговата зависимост" на САЩ и поиска "международен контрол над печатането на долари" и "нова, стабилна и сигурна глобална резервна валута, за да се избегне катастрофата, предизвикана от една-единствена страна." Освен това агенцията обяви, че сега "Китай има пълното право да изисква САЩ да вземат мерки за структурния си дългов проблем и да гарантират сигурността на китайските доларови активи".

Ответните реакции от САЩ бяха също толкова бурни. "Това е върхът на лицемерието. В крайна сметка кой е най-големият купувач на американски облигации в света? Кой финансира американския търговски и бюджетен дефицит? Кой купува по 2 млрд. долара на валутните пазари всеки ден, за да държи юана подценен и да има огромно нечестно предимство в търговията", попита реторично Фред Бъргстън, директор на Peterson Institute for International Economics, в подкаст, качен на сайта на института. И действително, ако САЩ са дългов наркоман, Китай е техният дилър. И е почти толкова виновен за светещия на червено американски баланс, колкото и политиците във Вашингтон.

Така Пекин сам се хвана в това, което бившият член на монетарната комисия на Китайската централна банка Ю Юндин определи в статия за в. Financial Times като "доларов капан". Китайското правителство изгради втората по сила икономика в света отчасти чрез поддържане на евтин юан, който да стимулира износа. За да постигне това, то купуваше огромни количества американски ценни книжа. И сега всеки опит на Пекин да се отърве от натрупания американски дълг би бил самоубийствен, защото ще потопи още повече долара и ще обезцени собствените му внушителни валутни резерви. "Икономическият успех на Пекин е съвместен продукт на действията на Китай и бездействието на САЩ. Фискалната каша в Америка е сътворена от двете страни", казва Питър Мориси, икономист от университета в Мериленд, пред в. Los Angeles Times.

Стабилност и само стабилност

Понижаването на американския кредитен рейтинг като че ли разтревожи повече Китай, отколкото САЩ. Най-малкото защото засили вътрешното недоволство срещу политиката на Пекин да акумулира огромен валутен резерв от близо 3 трлн. долара и да инвестира почти половината от него в доларови активи. "Китайците работят толкова усилено, ден след ден, икономическата среда е толкова добра, но животът на хората не е чак толкова прекрасен. Оказва се, че това е, защото правителството затяга коланите на гражданите, за да заема пари на САЩ", написа миналата седмица един китайски микроблогър. Негов колега обобщи: "Американците получават евтини продукти, китайското правителство получава американски долари, а китайците получават само девалвирал юан и не струващи нищо лични активи."

Американските драми осветлиха провала на управляващите в Пекин да балансират китайската икономика и засилиха вътрешните критики срещу политиката на акумулиране на огромни резерви. Макар и да препуска с впечатляващите 9% ръст на БВП годишно дори по време на криза, Китай остава опасно зависим от износа, а местното потребление, което може да постави икономиката на по-устойчива основа, остава анемично.

При целия си главоломен растеж в последните десетилетия източният гигант все още е бедна държава и с БВП на глава от населението от 7600 долара годишно продължава да е след страни като Ангола и Албания. Въпреки че доходите растат, повечето домакинства остават обсебени от спестовност, включително и заради несигурната здравна и пенсионна система. Така дълго очакваният потребителски бум се задушава и от растящата инфлация, надхвърляща 6%, която притиска обикновените китайци и засилва риска от пламване на социално недоволство. Което е кошмарът на режима в Пекин, особено в навечерието на предстоящата догодина смяна на ръководството на комунистическата партия и държавата с новото поколение лидери.

Същевременно заплахите на Китай да спре да купува американски дълг са кухи, поне в близко бъдеще. Колкото и да недоволства от безотговорността на Вашингтон, Пекин просто няма друг избор. Американският пазар е единственият, който е достатъчно голям и ликвиден, за да абсорбира китайските резерви и покупките, нужни за поддържане на курса на юана.

Некролозите за американската валута също са преждевременни. Въпреки че в последните дни позволиха на юана да поскъпне с 0.8% спрямо долара - което е малка стъпка за всяка друга валута, но огромен скок за китайската - властите в Пекин все още не изглеждат готови да се откажат от контролирания обменен курс като удобен политически инструмент. А без да стане напълно конвертируем, юанът няма как да конкурира специалния статут на долара.

Линията на Китай винаги е била, че ще освободи валутата си тогава, когато е готов за това. И е много по-вероятно да го направи не заради външния натиск, а по вътрешни причини - т.е. когато прецени, че ползите от контролирания курс са по-малки от вредите като високата инфлация и небалансираната икономика. Този момент, изглежда, още не е дошъл, но последните глобални трусове може би ще ускорят настъпването му. И тогава светът наистина ще трябва да се подготви за настъпването на нов финансов ред.

Да ми дадат на мен милиончетата, пък аз няма да му мисля чий проблем са.
Бързо ще им намеря място. А и съм сигурен, че ще има много желаещи да ми помогнат в харченето.

през 1989 г.

Много сме далече от тези неща:(

Поздравления !!!

Тогава бях само на 13 години.
Но ако има още раздавания, ще се вредя.

Това е опита на еврейските финансовия "гении" да обяснят, че за фалита им е виновен някой друг.

Вече се стигна дотам открито да се признава, че Световната банда фалира.

Гласувах положително за постинга, зощото ми харесва. Но, едно четиво е добро, когато предизвикма въпроси. Ето някои от тях: 1. Дали същността на съществуващия финансов ред се свежда само до положението на долара като световна резервна валута” 2. Ако това е така, то каква би могла да е заменилата я резервна валута: злато, юан, евро или някакви шарени книжки, разменната стойност на които ще се определя свише? 3. Дали всичките факти от живота на съвременното човечество, които формират всеобщата глобална криза, заплашваща дори физическото му оцеляване, са следствие от несъвършенството на съществуващия финансов ред? 4. Ако това е така, новият финансов ред ще освободи ли човечеството от господството и подчинението, експлоатацията на чужд труд, разтварящата се ножица между бедност и богатство, тероризъм, войни?

Продължение на горния коментар, както и опит за отговори на някои от поставените въпроси, ще намерите под цитирания изцяло постинг на Стойнев в j_jelezov.blog.bg

http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-06-43/40-2008-07-27-20-28-03/1840-2011-12-31-13-57-11.html

Целта на САЩ е, Иран, как да бъде въвлечен във военен конфликт с цел да се предизвика очаквания отговор на Китай. Китай е главния прицел, Китай е този, когото преследват. Начинът, по който ще го предствят на хората е, като използват Иран като примамка, като го накарат да използва ядрено оръжие, за да предизвикат отговор. Китай тогава се очаква да се включи в подкрепа на Иран, много бързо. Планът е така да се подпали фитила на Близкия Изток и досегашният конфликт ще изглежда като детска игра. Тоест те удрят с един куршум два заека. Ще използват ситуацията, за да създадат Световно правителство, както мнозина го наричат на Интернет, но то няма да включва Китай. И в тази хаотична обстановка след ядрен конфликт ще бъдат пуснати биологичните оръжия, китайците ще се разболеят от грип, ще има световна грипна епидемия, и някои страни като Китай ще бъдат засегнати най-много. План за „световно господство”, където Китай да бъде заличен.
СПЕШНО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ ВСИЧКИ ХОРА ПО СВЕТА!!!!!
ЦЯЛАТА СТАТИЯ! И ТОВА Е ВЯРНО!
Участвайте и Вие в събуждането на човечеството! Събуди се Човече!