Неудържим порив към властта

На 7 октомври Бидзина Иванишвили направи заявка за поста на президента Саакашвили. Писмено, без да се показва лично. Заради "тоталния монопол" над властта от страна на Саакашвили, който принуждавал грузинските медии да лъжат и упражнявал диктат над бизнеса, Иванишвили се виждал принуден да се впусне в политиката. Милиардерът щял да основе партия, която да се обедини със "здравите политически сили", да спечели парламентарните избори догодина, а след това (като премиер или шеф на парламента) щял да работи за демократизирането на страната. Най-богатият грузинец, чието състояние надхвърля един път и половина целия държавен бюджет на Грузия, иска политическата власт.

Домът на милиардера

От този ден нататък фантомът започва да придобива все по-отчетлив образ. Бидзина Иванишвили е дребен и слабичък мъж с тясно лице, който говори с тих, но уверен глас. В първото си телевизионно интервю през октомври той все още реагира невъздържано на критични въпроси, но вече доказва, че се учи бързо. Сега в подобни ситуации се усмихва дружелюбно, като че ли иска да окуражи събеседника си, казва, че въпросът е добър, и се впуска в доста професионално общовати и необорими формулировки.

Резиденцията на Иванишвили в Тбилиси е футуристична сграда, разположена като космически кораб на една от скалите, извисяващи се над стария град. Входът й напомня на вход в крепост, а от офиса си той има гледка към целия град. Недалеч от президентството с неговия стъклен купол като над Райхстага в Берлин се издига огромна новопостроена църква, за която, както се твърди, Иванишвили бил дал много пари. Обзавеждането в резиденцията му е трезво, но скъпоструващо, по стените висят оригинални творби на художника Лусиан Фройд. На ниска стъклена маса е поставена икона в разкошна сребърна рамка.

Няма втори като него

Грузинският президент М. Саакашвили

На въпрос, защо твърди за себе си, че не обича да е в центъра на вниманието, а пък се е устремил към властта, Иванишвили отвръща, че прави това за да не изгуби родината си, тъй като Саакашвили водел Грузия към пропаст. След насилственото потушаване на масовите демонстрации в Тбилиси през ноември 2007 г. и може би фалшиифицираните парламентарни избори през 2008-ма, Иванишвили започва да подпомага финансово опозицията. Това обаче не довежда до желаните от него резултати.

Никога не съм бил обикновен бизнесмен, казва за себе си Бидзина Иванишвили. "Няма втори като мен." Докато още тъне в анонимност, в Грузия се говори, че финансирал властта на Саакашвили с крупни суми, че строял училища и плувни басейни, че подкрепял хора на изкуството и спортисти, но никой не знае нищо конкретно.

Сега той сам заговаря по темата: "Никога не съм подкрепял Саакашвили. Помагал съм финансово на правителството, когато държавата нямаше достатъчно пари и хората на позиции да вземат отговорните решения печелеха толкова малко, че не им стигаше да живеят." Затова и много хора сега му вярват, когато той казва, че истинското му богатство не са парите, а доверието.

От "спасител" до "маша"

Иванишвили - олигархът- родолюбец или руският "Троянски кон"

Има обаче и хора, които се съмняват в безрезервната всеотдайност на богатия им сънародник. Борецът за граждански свободи Гига Бокериа не изпитва доверие, но признава, че парите не са маловажни. Той иска да знае, какво по-точно стои зад това, че един забогатял в Русия бизнесмен се устремява към властта в Грузия. И макар да е по-сдържан от редица парламентаристи от партията на Саакашвили, наричащи Иванишвили "Проект на Путин", Бокериа също е склонен да вярва, че всъщност Иванишвили иска да върне Грузия в орбитата на Русия. Важно е също така обществото за знае, какви политически позиции ще защитава Иванишвили, например дали е за повече или за по-малко държавна намеса в икономиката? Това досега също не било станало ясно.

Определенията за Бидзина Иванишвили в Грузия са твърде разнопосочни: от "спасител на Грузия, през "отшелник", "олигарх", "филантроп" и "ексцентрик", та чак до "маша на Москва".

                                                                         АГ, ДПА, РВ, В. Шопов; Редактор: Е. Лилов