За едно хлапе което се наричало Питър. 
Питър бил страхотно хлапе, но вечно бил недоволен.
Когато бил в училище , той искал да е междучасие. когато идвало междучасието , той не играел с другите деца, а искал да е ваканция и лято. Когато идвало лятото, той искал да е зима и да кара ски.
Един ден Питър заспал в гората. Там му се присънила една жена, която носела златно кълбо.
- Здравей Питър - казала жената.
- Здравейте госпожо- отговорил Питър.
- Кажи ми Питър, кое е най голямото ти желание?
- Да съм в момента там, където поискам - казал той.
- Това кълбо е вълшебно Питър - казала жената. - Колкото по-бързо дръпнеш конеца , толкова по-бързо ще отлита времето. Искаш ли го?
- Да, отговорил Питър - и го взел веднага.
Дръпнал бързо конеца и видял, че вече е юноша и дори има за приятелка красивата Елизе. Това го зарадвало за малко, но пак не било достатъчно. Отново дръпнал конеца и се оказал млад мъж, женен за Елизе и с няколко прекрасни деца.
Пак решил да пробва Питър, и пак и пак докато се превърнал в старец, на когото всичките близки били мъртви, а децата му пораснали и пръснали се по света.
Тогава Питър заплакал, защото разбрал как животът му се изнизал, а той не бил живял.
Тогава пак се появила вълшебницата и го попитала:
- Защо плачеш Питър, нали сбъднах онова, което искаше?
- Не съм живял, отговорил Питър.
- Добре, а сега ако имаше втори шанс - попитала тя?
- Ами сега щях да се насладя на всеки момент от живота си - казал Питър.
В този момент се събудил и видял майка си надвесена над него.
- Ставай Питър, ще закъснееш за училище.
Питър за първи път станал без протести и тръгнал към живота си, за да не пропусне нито една минута от него.

Много интересна и поучителна история.
Поздрави!

Obache chovek namira i rezervnite misii v jivota si, koito moje bi v sashtnosz sa bili glavnite, no toi ne go e znael, prosto e razmotaval kalboto dokato lasne prichinata da doide na sveta- moje da e gadna tazi prichina, no taka e reshila Matrizata... v cherno belite poleta, tam, kadeto horata igraiat, misleiki cha sa nebeto,

трябва да я четат на всички деца, а ние - по-големите (такива) не бива да я забравяме! ;)))

много усмивки за прекрасен ден, =)

Да-а-а. Колкото по-рано се научат хората да четат приказки, толкова ще е по-добре за тях.:)

От теб се уча да гледам позитивната страна на живота!

Пропиляваме живота си да гоним разни цели, а когато ги постигнем, не умеем за де порадваме на успехите си. Животът е миг, ако не оцениш всеки един миг рискуваш да го пропилееш :)

Колкото по - рано в живота си се научим да оценяваме красотата и смисъла на всеки момент и миг, толкова повече и по - близо до щастието ще бъдем.

Съгласен!Четете приказки - поуката е индивидуална за всеки :)

че кой иска да мине живота му като миг??!!!....поздрав

:) жалкото е, че малко хора го осъзнават и се цупят за дреболии.
Успехи!