- Айде да коляме свинята. Сигурно е поне 200 кила.  Таман ще хапнем сланинка и прясно месце. Има в мазето едно 300 литрово буре с вино, а и ще намерим на бабето дамаджанката с ракия. - След този ми порив десетина от моите приятели решиха, че е правилно и трябва да дойдат с мен на село и да ми помогнат да заколим прасето. Не успяха всички да се освободят и тръгнахме с две коли. Осем души. Все яки мъже. 

Пристигнахме в петък към 13. 00 ч. Набързо се организирахме и заклахме прасето. 
Баба беше доволна, че и помогнахме и толкова бързо свършихме работа. Беше направила пържено както тя му викаше, с прясното свинско и праз. Моите приятели му викат кавърма. 

И се започна. Една кана вино, втора трета, четвърта. Загубихме бройката. Иван застана на скарата и започнахме с ребрата на прасето, после рибиците, бутовете. Някой предложе да минем на ракия. 

Баба има бунар в двора. В понеделник сутринта Пешо се чудеше как да си наточи вода от кладенеца, сигурно умираше от жажда след тоя тридневен пир и запой. 

  - Бабо, искам да си измия очите, как да напълня кофата с вода? - го чух да я пита.
  - А бе деца, ма вие `очи имате ли, бре? - отговори му баба тъжно ...

Ама нема и какво да се разкаже.

Нема.

Нищо лично.

Е па немат :) Това е идеята :)

Помня каква презоградска отпуска си "взех" в казармата, за да колим прасе в едно село. Хем бях новобранец, хем наряд, после ...... карцер.
Струваше си. Повече не съм участвал в подобни мероприятия.

Е как да не си струва :) Супер е!

Поне остана ли накрая да визи на ченгела някоя мръвка от прасето? :))))

"А бе деца, ма вие `очи имате ли, бре" - целогодишния труд на бабата унищожен за три дни ... метафорично рабира се :)

Голеееееееееемо важно!!!!!!! Опустошавали сме прасе и за 1 ден. А този, който искада си рекламира интелектуалното си безсилие - да го лапа на прасето бахура.

Последвай съвета си анонимен.

Ще ядем ли свинско?