Публикувам едно отворено писмо до г - жа Милена Дамянова във връзка с приемането на новия ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ наред с положителните страни този закон е видно, че има и доста недостатъци. Сред родители и педагози витаят много неизказани въпроси, противоречия и недомлъвки. Надявам се, че въпросите отдолу ще се прочетат от хората, които ще гласуват закона и ще отговорят на тях преди да го направят. Не забравяйте, че вие сте избрани от хората за да решавате проблемите им, а не да създвате допълнителни!

Ресурсен център Варна   


  ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА МИЛЕНА ДАМЯНОВА

Госпожо заместник министър, 

1. Имате ли противоречие с министъра на образованието по въпроса закриват ли се или не ресурсните центрова, защото той твърди, че се закриват?
2. Как виждате паралелното съществуване на Център за личностно развитие с предмет на дейност „Ресурсно подпомагане” и организиране на екипи за личностно развитие в училищата и детските градини?
3. Убедени ли сте, че общообразователните училища и детски градини ще осигурят по- качествено задоволяване на допълнителните потребностите на всички деца? Подготвихте ли педагози и директори, обучихте ли ги?
4. Имате ли информация по предназначение ли са похарчени получените от училищата по 283 лв. за всяко дете със СОП? Готови ли сте да поискате такава справка поне за училищата, в които има повече от 10 деца на ресурсно подпомагане? 
5. Направили ли сте проучване ще има ли достатъчно квалифицирани специалисти, които да работят в екипите за личностно развитие във всяко училище и детска градина при организацията, която предлагате? 
6. Нямате ли опасения, че директорите на училища и детски градини ще възложат на ресурсния учител извънредни задължения в името на интересите на по- голямата част от подлежащите на обучение?
7. Нямате ли опасения, че директорите на училища и детски градини ще поддържат нереално висок процент деца с допълнителни потребности с цел по-добро финансиране. 
8. Как ще гарантирате, че средствата за децата със СОП ще бъдат изразходени целево и по предназначение? Предвиждате ли специални форми на отчет?
9. Не мислите ли, че е разумно да експериментирате предлагания модел във всяка област, да анализирате резултатите и тогава да предприемате реформи в национален мащаб?
10. Консултирана ли е предлаганата реформа с финансиращия орган?
11. Кога ще покажете стандартите за приобщаващо образование и не е ли абсурдно да приемате закон без правила?
12. Какво ще предприемете, ако настъпи объркване и хаос?



Още по темата:

Държавата ни не иска децата с увреждания!


Кой ще плаща за грешките в проектозакона за образованието

Изх. № 006/ 07.03.2012

На вниманието на:
г-жа Милена Дамянова
Заместник министър
Министерство на образованието,
младежта и науката


Относно: Становище на Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ - България относно проект за Закон за предучилищното и училищно образование.


Уважаема г-жо Дамянова,

Представям на Вашето внимание становището на Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ - България относно Проект за закон за предучилищното и училищно образование.

Управителният съвет на ФИЦЕ - България подкрепя Проектът за закон и го определя като прогресивен и отговарящ, както на съвременните европейски тенденции в образованието, така и на потребностите от промени в българското училище.

Експерти от нашата организация са ангажирани в разработването на методики за обучение на деца с интелектуални затруднения по смятане и социална компетентност. Тези деца в момента са обхванати в Помощните училища и подкрепяни от Ресурсните центрове.

1. По отношение на терминологията:

Понятието деца със специални образователни потребности, според нас е неточно, защото всяко дете е специално и има своите специални потребности. Децата, които имат някакви интелектуални или физически затруднения, по-скоро имат нужда от Специални средства и методи за обучение, за да достигнат нивото на своите връстници, т.е. те са деца, нуждаещи се от допълнителна подкрепа. Не предлагаме алтернативен термин, но обръщаме внимание.

2. По отношение на ресурсното подпомагане:

Споделям нашите притеснения по отношение на закриването на Ресурсните центрове, които успяха през годините на своето съществуване да докажат добрите резултати по подкрепа на родителите и децата с увреждания. Много

важно е при разкриването на новите децентрализирани общински Центрове за личностно развитие, да се назначават с предимство компетентните колеги от ресурсното подпомагане.
Децентрализацията е процес, който е европейска практика и ние не му се противопоставяме, но сме силно разтревожени как ще

се назначават с предимство компетентните колеги от ресурсното подпомагане.
Децентрализацията е процес, който е европейска практика и ние не му се противопоставяме, но сме силно разтревожени как ще обезпечи назначаването на специалисти-учители в училищата в малките населени места, където липсват подготвени кадри и децата с увреждания са малко на брой. Всяко дете, дори и в най-отдалеченото населено място има нужда от подкрепа и е важно тя да бъде гарантирана, тъй като в противен случай то ще бъде лишено от правото си на образование.

3. По отношение на сроковете:

Много сериозно ни притеснява и всъщност намираме нереалистичен срокът, който е посочен в Преходните и заключителни разпоредби към Проекта за закон, а именно Член 16, в който е описана процедурата по закриване на Ресурсните центрове и откриване на новите структури ЦЛР. Нашият опит, базиран на прехвърлянето на управлението на Домовете за деца, лишени от родителска грижа (голяма част от тях наши членове) от МОН към общините, показва, че процесът на регулиране на дейността е бавен и труден, както по отношение на работата с децата, така и чисто юридически и организационно като отношения с общините.
Нашето предложение е определеното време за преструктуриране да бъде две години, с ясен план за действие по отношение на децата и материалната база.

Надявам се, че тези бележки ще бъдат обсъдени и взети пред вид, тъй като се базират на практически опит на нашите експерти.

Успех и с пожелание за вземане на мъдри решения



Дашенка Ташкова
Председател на СПСПД ФИЦЕ-България

vremeto e e vreme za ostavki

Г-жа Милена Дамянова ще вземе нужните мерки и всякакъв коментар към нейната работа като заместник-министър на образованието е излишна, защото тя полага повече от необходимите грижи за учебните програми и новият закон за образованието е издържан във всички параметри. Желая и много успехи!