Снимка: БГНЕС
Едвин Сугарев  
Първата сериозна правителствена криза по време на управленския мандат на ГЕРБ е вече факт: вчера изневиделица паднаха главите на двама министри: на министъра на здравеопазването Стефан Константинов и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Първата оставка беше предизвестена – най-малкото от предупреждението на Бойко Борисов, че Константинов “ще си отиде, ако не влезе в час”, както и от пренебрежителното отношение на неговите депутати към нарочения заради цените на лекарствата министър. Освен всичко стана ясно, че неговата оставка е била депозирана още в началото на седмицата.

Министерството на здравеопазването се оказа проветриво място – Стефан Константинов е третият поред министър, който си тръгва от този пост. Беше хвърлен на лъвовете поради периодичната необходимост от зрелища – но вероятно поради публичната атака на хвалещите Бойко Борисов медии срещу Огнян Донев – основен производител и търговец на лекарства в България, който се оказа съсобственик на медийна групировка, конкурентна спрямо тази на Делян Пеевски – и не толкова усърдно хвалеща българския премиер.

Освен всичко друго жертването на министър в този болезнен за всички българи сектор може да се тълкува и като “изпускане на парата” на масовото недоволство – с идеята да се спре или поне забави електоралния срив на ГЕРБ.

Не така стоят нещата с другия министър – Трайчо Трайков. Че и той е недолюбван от премиера – това е отдавна известно. Причините за това недолюбване обаче са твърде специфични – а проблемите, които се крият зад тях, са от огромна величина и имат една пресечна точка: руските енергийни интереси в България. Можем много ясно да ги идентифицираме с определени компании: “Лукойл България” и ЗАО “Атомстройекспорт”. И можем да видим тяхната проекция в един проект, който би бил фатален и за националната сигурност, и за геополитическото бъдеще на България – АЕЦ “Белене”.

Трайчо Трайков получи жълт картон от Бойко Борисов след един оглушителен скандал през април миналата година, свързан с подписването на обвързваща клауза за изграждането на АЕЦ "Белене" между бившия шеф на Националната електрическа компания (НЕК) Красимир Първанов и руската компания "Атомстройекспорт". Тогава неговата теза бе свързана с презумпцията, че подписаният анекс не отговаря на интересите на България, а неговият подчинен е положил подписа си без неговото знание и разрешение.

Бойко Борисов незабавно го опроверга публично, като заяви, че бил оторизирал вицепремиерът Симеон Дянков да даде зелена светлина за този срамен документ, чието подписване наистина граничи с национално предателство. Последният промрънка нещо като потвърждение – а Трайчо Трайков бе предупреден, че при втори подобен прецедент ще се прости с поста си.

В хода на целия този скандал обаче стана ясно и нещо друго – че консултант по проекта за строеж на АЕЦ “Белене” е не друг, а Валинтен Златев, президент на “Лукойл – България” и близък приятел на Бойко Борисов. Той – както се оказа – съветвал по сделката руската страна – срещу интересите на българската.

Тъкмо с него е свързана и втората кризисна за Трайчо Трайков ситуация – през март 2011 г., само месец преди скандала с АЕЦ “Белене”. Тогава той заяви, че цената на горивата, произвеждани от “Лукойл”, е висока и трябва да се компенсира с внос. Думите му вбесиха Златев, който определи като "несъстоятелно" и "произволно" това твърдение – и публично се усъмни в неговите професионални компетенции. Тогава Бойко Борисов коментира изявлението на своя подчинен с думите: “Оставете го икономическия министър, тази седмица той направи няколко много необосновани твърдения, аз съм му казал какво имам предвид”.

Оттогава насам Трайков по-скоро бе търпян, отколкото обичан. А отношенията между Бойко Борисов и боса на “Лукойл” преминаха през цирка с отнемането на лиценза на рафинерията заради арогантния отказ да изпълни искането на митниците за поставяне на устройства за контрол в своите складове. Това беше един акт, който трябваше да послужи като публична индулгенция за премиера – и като доказателство, че в името на националните интереси е готов да загърби всякакви приятелства. Естествено – “Нефтохим” продължи да си произвежда, лицензът беше върнат, а днес държавата попълва своя резерв с прескъпи горива от същата руска компания.

Топката с АЕЦ “Белене” беше бавена толкова, колкото беше възможно. На 30-и март обаче изтича срокът, в който България трябва да обяви решението си по проекта. И точно сега – преди изтичането на този срок, подава оставка министърът, за който се знае, че е противник на този проект – и че има съвсем различни визии за развитието на българската енерегетика. Това на някой нещо да му говори?

Пиша тези редове непосредствено преди появата на Бойко Борисов по БНТ – където той щял да обяви причините за тези оставки, приети светкавично на свикано от него заседание – веднага след завръщането му от Катар. Мога да предположа, че като основна причина за оставката на Трайков ще бъде посочен гафът с икономическия форум при посещението там – на който не дойде нито един катарски бизнесмен. Или примерно скандалната ситуация с мини “Горубсо” – или нещо подобно. Но няма да бъде посочена истинската причина: че позицията на министър Трайков по отношение на АЕЦ “Белене” е различна от неговата.

Като вземем предвид и силното рамо, което чрез раздухания лобистки скандал ГЕРБ даде на Първанов в битката му срещу Сергей Станишев, нещата стават относително ясни. Защото Георги Първанов, известен още като Гоце, е основният проводник на руските интереси в България – и баща на тъй наречения “голям шлем”, част от който е АЕЦ “Белене”.

Цялата тази история мирише. Или може би по-точната дума е вони. Вони на нова тройна коалиция.

П.П.: Междувременно Бойко Борисов се яви пред БНТ, за да коментира оставките на своите министри - и заплете неподражаемо кълбо от противоречиви изказвания. Първо определи министър Трайков като неспособен да се справи с темпото, наложено от неговия кабинет - и заяви, че в министерството на икономиката я карали, като по време на тройната коалиция. Второ - посочи капчицата, която била преляла чашата - гафът с икономическия форум в Катар, разбира се. Трето: хвърли голямата бомба, че лично той още преди месец бил изпратил Дянков и Трайков в Москва, за да съобщят на руснаците, че Белене няма да се строи - и че този реактор, който те изработват в момента, ще бъде изцяло доплатен от България - и че ние ще си го вземем и ще го монтираме като седми реактор в АЕЦ "Козлодуй". Четвърто - на прекия въпрос на водещата дали това означава, че е сложен кръст на АЕЦ "Белене", българският премиер започна да го увърта - и да овайква тези милиард и половина народни левчета, дето досега били дадени за Белене - и в крайна смета изплю камъчето за реалните си намерения - че щял да предложи на президента да организира референдум - и за шистовия газ, и за АЕЦ "Белене". И пето (дали последно - не знам, тъй като продължава да говори) - че никакъв отговор от консултанта не бил получаван - и когато се получел, щял на закрито заседание на парламента да съобщи своята преценка за бъдещето на този проект. Какво ще се случи, ако преценката на консултанта е отрицателна, а народния вот - както лесно може да се предположи - е положителен - за това отговор, естествено, не получихме.

http://www.svobodata.com 

Панаири, панари...

Скоро ще стане ясно дали оставката на Трайков, означава обрат в политиката в полза на АЕЦ Белене, или просто бате Бойко персонално не го е понесъл след Катар. Що се отнася до това, че Трайков бе противник на АЕЦ Белене и останалите руски проекти, то съмнение тук няма. Големият въпрос обаче какво направи той за намаляване на енергийната ни зависимост от Русия? Да се коментира постоянно тази зависимост, да се хвърлят обвинения срещу руските монополи, а същевременно да не се прави нищо реално за ограничаване на тази зависимост е политика налудничава. Не може да си позволиш да плюеш по някого от когото зависиш, без да правиш нищо за да ограничиш зависимостта. Цялата тази ситуация се използва за анти руска кампания в страната ни без каквито и да е реални действия свързани с ограничаването на тази зависимост. Например, излиза по телевизията американският посланик и с бащинска загриженост ни обяснява, че САЩ са загрижени от високите цени на които руснаците ни продавали газа. Те видите ли (американците) искали да ни защитят от руските монополи, естествено за целта ние трябва да спрем сътрудничеството с руснаците по енергийните проекти. От къде ще вземаме обаче по-евтина газ, по-евтин бензин и по-евтин ток, американския посланик пропуска да ни каже. Е не пропуска съвсем, дава някакви мъгляви алтернативи - да се свърже нашата газопреносна мрежа с румънската, гръцката, турската, това щяло да намали зависимостта ни от Русия. А каква е цената на газа който ще получаваме от тези тръби? А защо Трайков за три години не направи никакви реални стъпки (също както и предходните министри) за изграждането на тези връзки? Поне от 15 години слушам за тези алтернативни доставчици на газ, смениха се много правителства, реално никое нищо не направи, но приказките си остават големи.