Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: stoineff
Категория: Технологии
Прочетен: 4394670
Постинги: 569
Коментари: 8112
Гласове: 13668
Постинг
22.07.2014 09:56 - Една бизнес приказка
Автор: stoineff Категория: Бизнес   
Прочетен: 2994 Коментари: 1 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Една невероятна история за това, че всичко е възможно:

"... Най -зле платената работа, на която се гледало с най-лошо око е едно село, била службата на портиера в публичния дом... Но какво можел да стори човекът?
Истината е, че той никога не се бил учил да чете и пише, нямал друго занимание, нито занаят. И получил мястото, защото преди него баща му бил портиер на публичния дом, а преди това - бащата на баща му.
Десетки години публичният дом се предавал от бащи на синове и портиерската служба също.
Един ден старият собственик умрял и домът попаднал в ръцете на амбициозен, деен и предприемчив младеж. Той решил да обнови бизнеса.
Ремонтирал стаите, а после извикал персонала да му даде нови инструкции.
На портиера казал:
- От днес вие няма да стоите само на вратата, а ще подготвяте и седмичен доклад. В него ще отбелязвате колко двойки идват двеки ден. На една от всеки пет двойки ще задавате въпроса как са били обслужени и какво биха променили в заведението. И веднъж седмично ще ми носите този доклад с отзивите, които вие подберете.
Мъжът се разтреперил. Не му липсвало желание за работа, но...
- Ще се радвам да изпълня заповедта ви, господине - промърморил той, - но аз... незнам да чета и пиша.
- О, колко жалко! Както разбирате, не мога да плащам на друг да прави това, а не мога и да чакам да се научите да пишете, затова....
- Но господине, не можете да ме уволните. Цял живот съм вършил това, като баща си и дядо си... - прекъснал го той.
- Вижте, разбирам ви, но не мога да направя нищо за вас. Естествено ще ви дам обезщетение, тоест известна сума, за да преживеете, докато си намерите друга работа. Така че - съжалявам. Желая ви късмет.
И просто се обърнал и си тръгнал.
Мъжът усетил, че целият му свят се сгромолясва. Не бил и помислял, че може да изпадне в такова положение. За пръв път в живота си се прибрал вкъщи като безработен. Какво можел да стори?
Спомнил си, че когато в публичния дом се счупело някое легло или се изкривявал крак на шкаф, той правел малки ремонти с един чук и с пирони. Помислил си, че временно може да се занимава с това, докато някой му предложи работа.
Започнал да търси нужните инстументи из цялата къща, но отктил само някакви ръждясали пирони и едни нащърбени клещи. Трябвало да си купи комплект инструменти и за това решил да похарчи част от парите, които получил.
На ъгъла до дома си научил, че в селото нямало железарски магазин и трябвало да пътува два дни с муле, за да иде до най-близкото село и да си ги купи. "Какво пък?", помислил си. И тръгнал на път.
На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Още не си бил свалил обувките, когато на вратата се почукало - бил съседът.
- Исках да ви питам дали нямате един чук да ми заемете.
- Ами имам, туко-що го купих, но ми трябва... Останах без работа и...
- Добре, но аз ще ви го върна утре рано сутринта.
- Може.
На другата сутрин съседът почукал на вратата, както бил обещал.
- Вижте, чукът още ми трябва. Защо не ми го продадете?
- Не мога, трябва ми за работа, пък и железарският магазин е на два дена път с муле.
- Да направим сделка - рекъл съседът. - Ще ви платя за двата дни път на отиване и двата на връщане, плюс цената на чука. Нали сте без работа. Какво ще кажете?
Така наистина щял да има работа за четири дена.
И приел.
Като се върнал, друг съсед го чакал пред вратата на дома му.
- Здрасти, съседе. Вие ли продадохте чук на нашия приятел?
- Да...
- Имам нужда от някои инструменти. Готов съм да ви платя четерите дни път и малка печалба за всеки от тях. Нали знаете, не всеки разполага с четири дена за покупки.
Бившият портиер отворил кутията с инструменти и съседът му си избрал едни клещи, отвертка, чук и длето. Платил му и си отишъл.
... Не всеки разполага с четири дена за покупки, запомнил той.
Щом е така, сигирно мнозина ще имат нужда той да пътува и да им носи инструменти.
При следващото пътуване решил да рускува да похарчи част от парите от обещетението и да вземе повече инструменти, отколкото продал. Така щял да си спести от времето за пътуване.
Слухът се разнесъл из махалата и много съседи се отказали да ходят на покупки.
Така станал продавач на инструменти и веднъж седмично пътувал и купувал всичко, от което имали нужда клиентите му. Скоро разбрал, че ако намери място, където да складира инструментите, може да си спести още пътувания и да спечели повече пари. Затова наел едно помещение.
По-късно разширил входа на склада, а след няколко седмици направил витрина и така помещението се превърнало в първия железарски магазин в селото.
Всички били доволни и купували от магазина му. Вече не трябвало да се пътува, защото оъ съседното село му пращали поръчките - бил добър клиент.
С времето всички купувачи от малките одалечени селца предпочели да пазаруват от неговия железарски магазин и да си спестяват два дни път.
Един ден му дошло наум, че неговия приятел, стругарят, можел да изработва главите за чуковете. А по-късно... защо не? - и раличните видове клещи и длета. После дошъл ред на пироните и болтовете...
За да не стане много дълга приказката, ще ти кажа, че за десет години този човек, благодарение на честността и труда си, се превърнал в производител на инструменти и милионер. И накрая станал най-големият предприемач в района.
Толкова се замогнал, че един ден по случай началото на учебната година решил да дари на своето село цяло училище. Освен четмо и писмо, там щели да преподават изкуство и най-търсените по онова време занаяти.
Губернаторът и кметът устроили голям празник за откриването на училището и официална вечеря в чест на дарителя.
Накрая кметът му връчил ключа на селито, а губернаторът го прегърнал и му рекъл:
- С голяма благодарност и гордост ви молим да ни окажете честта да положите подписа си на първата страница в официалната книга на новото училище.
- Това е чест за мен - отвърнал мъжът. - Мисля, че с най-голямо удоволствие бих се подписал, но аз не мога да чета и пиша. Неграмотен съм.
- Вие? - рекъл губернаторът, който не можел да повярва. - Вие не можете да четете и да пишете? И постоихте цяла индустриална империя, без да знаете да четете и пишете? Изумен съм. И се питам какво ли бихте направили, ако бяхте грамотен.
- Ще ви отговоря - рекъл спокойно мъжът. - Ако можех да чета и да пиша... щях да съм портиер в публичния дом!...."

Част от "Нека ти разкажа", Хорхе Букай 


Тагове:   Хорхе Букай,


Гласувай:
28
0



1. defender - :)
22.07.2014 11:11
Много обичам приказки ...... ;)
цитирай
Търсене

Спечели и ти от своя блог!