Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: stoineff
Категория: Технологии
Прочетен: 4394702
Постинги: 569
Коментари: 8112
Гласове: 13668
Постинг
26.07.2010 16:16 - Пътища
Автор: stoineff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2726 Коментари: 8 Гласове:
67


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

          Нормалният човек, от нормалния град, с нормално материално положение и нормално семейство. Всички от  град Норма го наричаха – Норм.

Живота на Норм беше подреден до педантичност – ставаше сутрин, бръснеше се гладко на контра, обличаше предварително изгладените си дрехи, закусваше здравословна закуска – яйца , мюсли, грейпфрут и кафе - отиваше на добре платената си работа, където усърдно и точно вършеше всекидневните си еднообразни задължения. Обядваше винаги в малко и чисто ресторантче, където предлагаха готвена храна на сравнително ниска цена.

Беше стриктен и никога не си тръгваше по-рано от работа, но държеше да заплащат допълнително ако остане да работи до по – късно. Около 17.30 се прибираше вкъщи, отиваше в гаража, където имаше малка работилница – и се занимаваше с хобито - си поправка на разни счупени вещи. Това занимание беше напълно безполезно и дори вече не помнеше дали наистина му доставя удоволствие. После жена му го викаше за вечеря и цялото семейство сядаха на една маса.

Така течеше живота на Норм. До понеделник – суринта в 8.30.

Беше валял дъжд през ноща и пътя беше мокър и хлъзгав.  Имаше и нова дупка дълбока с остри ръбове. Видя я късно – натисна спирачките, но не успя да предотврати удара. Джантата се изкриви, волана започна да бие в ляво – гумата спадна за секунди и всичко това точно в средата на циганската махала. Изпсува.

Седеше в колата и се чудеше какво да прави. Телефона му нямаше обхват, защото циганите бяха откраднали предавателя на мобилния оператор – за да издадат в пункта за вторични суровини медните проводници, които имаше в него. В този квартал живееха много  от престъпниците в града – проститутки, крадци, просяци, джебчии, измамници ...

Най – бедната и най – негостоприемна част от града. Как можа да спука точно тук гумата. Вече закъсняваше за работа. Дали шефа му шеше да прояви разбиране...

Ако го накажат дали щеше да може да плати ипотеката, лизинга за колата, застраховката, сметките за ток, парно, вода, телефоните, интернета, цифровата телевизия...

Започна да се поти. Изпадаше все по – силно в паника. Не можеше да мисли трезво. Можеше ли една дупка на пътя да преобърне живота му?

В главата му натрапчиво нахлу един  спомен. Един старец, който беше забравил отдавна, му казваше: „ Човек може да падне и често се случва, но силния човек се познава по това, как ще се изправи след това.” Защо такива мисли се въртяха из главата му.

Знаеше, че прекалява, но не можеше да се овладее. Ситуацията беше проста и обичайна за повечето хора - всеки ден се пукаха хиляди гуми, които гумаджиите оправяха за пет минути. Норм обаче продължаваше да нервничи и да бездейства. Седеше в колата и чакаше.

Замисли се за превратностите в живота – как един ден тръгваш по пътя си срещаш едно момиче, което после става твоя съпруга – как заради една твоя дума сина ти те гледа накриво вече трета година – как това, че не намери един час да се запознае с първото гаддже на дъщеря си и докара после куп неприятности. Всеки човек ли осъзнава грешките си? Или се оправдавасъс системата, съседа, здравословното състояние на баба му, злонамерените хора около него, световната конспирация. Къде беше неговата грешка? Защо живота му беше такъв? Искаше ли да продължи да живее така? Не трябваше ли да е по – смел , да взима решения веднага  и после да не съжалява за тях, а да може да понесе отговорностите, които носят тези решения?

Хаосът в главата на Норм започваше да добива чудовищни размери. Въпроси непрекъсното и хаотично препускаха из главата му – без ред и без отговори.

Защо в университета реши, че иска да бъде PR на политик, а като дете мечтаеше да бъде пожарникар? Какъв щеше да е живота му, ако беше по – амбициозен, по гъвкав, по – силен, по – предприемчив? Защо не беше сигурен, че е щастлив? Защо не спортуваше и непрекъснато си намираше оправдания да не го прави? Защо минава сутрин по този път, а не по магистралата?

Защо...?

Как...

Ако...

 

Главата вече сериозно го болеше и се чудеше, как въобще се докара до това състояние. Затвори очи и започна да диша равномерно за да се поуспокои. Опита да изпразни главата си от препускащите мисли. Измина около минута. После още една.

Може би взе някакво решение.

Отвори вратата на колата и тръгна уверено към бензиностанцията, която беше на два километра от там. Щеше да се обади на шефа си и да му каже, че напуска, да се обади на съпругата си за да и каже, че я обича, да се извини на сина си, да помоли дъщеря си и неговия внук да се приберат вкъщи, а... междувременно ... и да извика пътна помощ.

 

След петнайсетина минути стигна до вратата и влезе вътре.

Погледна часовника беше 10.10 На касата имаше две момчета на по 12- 13 години. Едното се обърна, в ръцете си държеше пистолет. Стреля 5 пъти в главата на Норм.

 

 

     

 

 





Гласувай:
67
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Pozdrav!
26.07.2010 16:28
Чудесен разказ!
цитирай
2. stoineff - Пътища
26.07.2010 16:28
Ще ви дам идеята си: Животът е мига, който току що отмина! Живейте, нещата се случват непрекъснато! Избирайте пътищата си смело!
цитирай
3. анонимен - Все
26.07.2010 17:07
още не мога да преценя правилно кое е по-добре - да изживяваш всичко сега или да мислиш и за утрешния ден и за децата си?
цитирай
4. stoineff - Утрешния ден..
26.07.2010 17:20
е нещо, което никой не знае...като живееш в настоящето моделираш начина си на живот, успехите и неуспехите в бъдеще...
цитирай
5. pti4kata - звучи прекрасно идеята на твоя разказ
26.07.2010 21:28
обаче истината е, че дори да не искаме сме част от системата, и ако искаме да си позволяваме някакви неща трябва да сме. не можем всички просто да напуснем работа и да идем да живеем в гората...

за съжаление това е рутината на живота, в която се съобразяваме с всеки и всичко. и аз се замислям напоследък, че съм само на 24 и вече съм започнала с тая рутина, част съм от системата и т.н. ама съм израстнала тук в цивилизована европа, възпитана съм да водя такъв начин на живот... виж ако се бях родила в някое африканско племе например нямаше да имам половината (поне) от проблемите, които имам сега. и то проблемите идват от там, че се стремя да съм като всички останали от тая система, гоня някакви срокове, стремя се да спазвам измислени правила, стремя се за някакви норми... простотии..

ама тва е, така сме се родили, на такова място, с такъв начин на живот.
преди една седмица се замислих какво ще направя ако знам, че днешния ден е последният в живота ми...дорева ми се...
цитирай
6. анонимен - Противоречието е между това к...
26.07.2010 22:00
[quote=pti4kata]
Противоречието е между това което желаеш и това което избираш! Бъди искрена със себе си! Обичай повече решенията си! Обичай живота си! Обичай това което си - радвай се на личността която създаваш - като склуптор на произведението си!
цитирай
7. stoineff - pti4kata - анонимен
26.07.2010 22:10
Радвам се, че има хора, които четат и си задават въпросите, които съм поставил!
Отговорите... от мен не ги чакайте ... те са толкова индивидуални, колкото разбирането на прочетеното!
цитирай
8. анонимен - миг
22.12.2010 14:50
внезапно отминал. Част от живота, безвъзвратно загубена.
Смятам, че автора иска да ни каже да живеем така, като че всеки миг е последен. Да се насладим на всичко около нас.
цитирай
Търсене

Спечели и ти от своя блог!