Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: stoineff
Категория: Технологии
Прочетен: 4394693
Постинги: 569
Коментари: 8112
Гласове: 13668
Постинг
28.07.2010 15:10 - Бич
Автор: stoineff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1779 Коментари: 4 Гласове:
14




 

 

Над града се разнасяше песента на мюзеин. Близо до минаретата на джамията имаше и православна църква. Странно съчетание и съжителство. Ани обаче не забеляза нищо от това и продължи по улицата. Беше бременна в седмия месец и тази сутрин миналото  се стовари върху и – безкомпромисно и жестоко.  

-          Как, си Ани? – това беше любопитната съседка – защо си така замислена?

-          Добре  съм, лельо Сийке! – отговори без да я погледне момичето и продължи по пътя си.

-          Курва! – изсъска възрастната жена, след като младата измина няколко метра.

             Ани не я чу, но знаеше за коментарите, които се подхвърляха зад гърба и. Не се и съмняваше в лицемерието което се ширеше сред малкото градче. Още като беше ученичка всички новини се разнасяха със светкавична бързина. Дали щеше да опази тайната си? И без друго се носеха какви ли не слухове! От както се върна от столицата, за нея непрекъснато се говореха – полуистини, лъжи, истини, всички се оплитаха в някакви предположения и догадки, но цялостната картина им беше неясна. Да в малкия град бременна жена без съпруг беше позорно нещо, повод за много клюки и приказки.

Сега живееше в една стара къща, която беше на поне 150 години – гредоред, плет измазана с кал и слама и белосана с вар. Това строителство било типично за тези най – южни части на страната преди един два века, когато пра пра дядо и я е строил. Имаше две стаи в едната спеше, а в другата ядеше и готвеше.  Прибра се и запали газена лампа също над 100 - годишна. От Енергоснабдяването и бяха отрязали тока за неплатена сметка. Така живееха някои хора в 21 век в Европа, но на никой не му пукаше. Правителствата в страната непрекъснато се сменяваха и всички обещаваха благоденствие на хората,а след като минеха уж демократичните избори, в които човешките гласове се купуваха на кило, всички обещания потъваха във забрава. Ани беше безработна вече осем месеца, нямаше и никаква работа в градчето. Имаше регистрация в бюрото по труда, но не можеше да получава социални помощи защото беше в процес на развод, но официално беше омъжена и социалните работници търсеха доходите и адреса на съпруга и – такъв беше закона.

Младата жена седна пред огнището и се замисли отново за сутринта. Доктора, равнодушната му физиономия, когато и съобщи резултатите от изследванията. Как и съобищи новината все едно и кза, че има лека хрема.

 В този миг шума от отварящата се врата я стресна и тя се изправи на крака. В стаята влезе мъж на около 50 години – тя го позна беше бивш затворник от съседното село.

            - Събличай се! – изгрухтя той. Тя го гледаше втрещена, изправена, пребледняла, безмълвна право в очите. Не можеше да осъзнае, какво я очаква. Само бе чувала слухове.

Нима имаше още? Малко ли са всички злини, които и се случиха през последната година? Първо дойде новината, че баща и е починал, а няколко дни по – късно си отишла и майка и – от мъка. Този удар беше началото на поредицата. Съпругът и изневеряваше отдавна, но започна да я бие. Събра смелост и избяга от него, но разбра, че чака дете. Това я изпълваше със смесени чувства радост и страх.От както беше тук, живееше на ръба на оцеляването – от начало и даваха вересии по магазините, но вече само някой ако се смилеше и даваше по една две филии хляб. Дори това, че е бременна не трогваше хората. Идваха различни мъже, които използваха тялото и, като в замяна и подхвърляха по някой лев.

Силен шамар я извади от вцепенението и мислите, които препускаха из главата и избягаха. Това което последва беше неописуемо.

Дори най – жестоките и безмилостни сърца биха трепнали при вида на проснатата на земята млада жена. Дрехите бяха разпокъсани, лицето обляно в кръв и сълзи и една петачка хвърена отгоре й ... дано детето е добре, мислеше си тя. Все пак имаше вероятност да се роди напълно здраво.

 

Ани се засмя истерично! Надсмя се над себе си, над съдбата си, над лошото си и изпълнено със злоба сърце, над целия свят. Вече имаше власт – да определя – кой да живее и кой да умре.  От тази сутрин знаеше, че е ХИВ – позитивна.




Тагове:   СПИН,   ХИВ,   бич,


Гласувай:
15
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stoineff - Съдба!?
28.07.2010 15:14
Защо хората са това което са? Кой е виновен за живота който имаме?
цитирай
2. injir - Унижението, потъпканото чувство ...
01.08.2010 18:48
Унижението , потъпканото чувство за достойнство поражда озлобление и неистово желание за отмъщение. Това е чувството за съхранение, превръщащо всичкото добро в отрова. Човешкото отстъпва. Стъпкано и погубено от другите човеци.
цитирай
3. stoineff - injir
01.08.2010 22:22
Живота ни е изпълнен със ситуации, които в момента в който се случват са неизбежни. В ежедневието ни обаче, има мигове когато взимаме решения, от които зависи съдбата ни.
цитирай
4. injir - Да. Вземаме решения, от които за...
01.08.2010 22:52
Да. Вземаме решения, от които зависи съдбата ни. И понякога вземаме неправилното решение. А може би... и това не зависи от нас. Просто това е Съдба.
цитирай
Търсене

Спечели и ти от своя блог!